Библиотека Александрия – ехото на Великата библиотека
Великата Александрийска библиотека (Library of Alexandria или Bibliotheca Alexandrina) е била една от най-големите и значими в древния свят. Била е част от по-голяма изследователска институция, наречена Мусейон, посветена на музите – деветте богини на изкуствата. Благодарение на добре финансирана политика на птолемеите, библиотеката бързо се сдобила с много папирусови свитъци и Александрия става столица на знанието и ученето. Много учени са работили в Библиотеката – Зенодот от Ефес, стандартизирал произведенията на Омир; Ератостен, който изчислява обиколката на Земята с точност до няколкостотин километра; сиракузкият изобретател Архимед и др.
Защо е била унищожена?
През 48 г. пр.н.е., по време на Гражданската война, Юлий Цезар е обсаден. Неговите войници се опитвали да разчистят кейовете и да блокират флота на Птоломей – брата на Клеопатра, и подпалват акостиралите египетски кораби на александрийското пристанище. Пожарът се е разпространил и унищожил част от колекциите на Библиотеката.
Сградата на новата александрийска библиотека е възраждане на древната и е технически изключителна. Реконструкцията ѝ е върнала Александрия към предишния ѝ статут на център за обучение. Кръглата форма на сградата е символ на единство и непрекъснатост между миналото, настоящето и бъдещето. Цилиндричността, изникваща от земята, e за да напомня по-ранната ѝ форма и цикличния характер за знанието, течащ във времето.
Височината на библиотеката е 32 м, като е вкопана около 12 м в земята. Покривът ѝ е кръгъл, с диаметър 160 метра, покрит с вертикални, обърнати на север прозорци, за да се гарантира, че просторната зала няма да бъде изложена на пряка слънчева светлина, която е вредна за книгите и ръкописите. 11 каскадни нива, разположени на 70 000 кв м, побират 2000 читатели едновременно. Зоните за четене и стелажите са разположени на едно ниво и по еднакъв начин на различните етажи. Така читателите се радват на максимално излагане на естествена светлина. Тази концепция се повтаря в цялата зала и създава усещане за огромен амфитеатър с равномерно осветени помещения за четене.
Стените са с надписи и символи от различни писмености, символизиращи продължаващия междукултурен диалог. Резултатът от архитектурния замисъл е израз, който е едновременно разпознаваем и уникален. А когато посетителите влязат в тези зали, се озовават в среда, в която сякаш се чува ехо от учени и читатели, скитали се из библиотеката хилядолетия назад.
За изграждането на новата библиотека, Александрийският университет дарява терен от 45 000 кв м, а на 26 юни 1988 г. президентът на ЮНЕСКО Хосни Мубарак полага първия камък на библиотеката.
Днес Александрийската библиотека е академична сила, която оказва влияние върху културния и социалния живот в Египет. Тя е домакин на средно 1 500 програми, лекции, курсове, конференции, концерти и един милион посетители годишно. Сред множеството програми има конференции с национално и международно участие, които привличат хиляди участници. Основните теми са мир, демокрация, гражданство и иновативни научни, културни и социални въпроси с глобално въздействие. 11-етажната библиотека може да побере до 4 милиона тома книги, като в бъдеще броят им може да се разшири до 8 милиона с помощта на компактно съхранение.
Ако искате да проследите ехото на древната библиотека в модерната Александрия, разгледайте нашите екскурзии в Египет.
