Хайнрих Шлиман - откривателят на Троя

Хайнрих Шлиман - търговецът, който финансира археологическата си мечта

     Хайнрих Шлиман (1822 - 1890) е германски предприемач и пионер в археологията, останал в историята с откриването на останките от древна Троя. Роден в Нойбуков в бедното семейство на протестантски свещеник, той не завършва средно образование. Въпреки това, благодарение на изключителна самодисциплина, развива феноменална дарба за чужди езици и научава 14 езика.

     Пътят му към материалния успех започва в Амстердам, където работи в банковия сектор, а по-късно става търговски представител в Санкт Петербург. През 1850 г. заминава за Калифорния и поема бизнеса със злато на покойния си брат, натрупвайки състояние от над един милион долара. По време на Кримската война Шлиман монополизира руския пазар за доставка на стратегически суровини като селитра, сяра и олово.

     След като осигурява финансовата си независимост, той решава да се посвети на детската си цел - да докаже историческата достоверност на Омировия епос и да открие Троя. За да попълни пропуските в образованието си, преминава курс по археология в Сорбоната.

Пътят към Хисарлък и вторият брак

     Първоначално Шлиман търси следи от описаните в „Илиада“ и „Одисея“ места на остров Итака, Пелопонес и в Микена. На турското крайбрежие той посещава село Бунарбаши, където британският дипломат и археолог Франк Калверт вече провежда разкопки. Сравнявайки топографията с текстовете на Омир, Шлиман бързо стига до извода, че мястото е погрешно, и Калверт го насочва на север, към хълма Хисарлък.

     През този период Шлиман се установява в Атина. След развода с първата си съпруга, рускинята Екатерина Лишина, той сключва брак със 17-годишната гъркиня София Енгастроменос. Тя се превръща в негов сътрудник в организирането на археологическите експедиции. Двамата имат две деца, които кръщават с омировите имена Андромаха и Агамемнон. За книгата си „Итака, Пелопонес и Троя“ Шлиман получава докторска степен от университета в Рощок.

Откриването на Троя и „Съкровището на Приам“

     През 1871 г. Шлиман започва системни разкопки на хълма Хисарлък, разположен в близост до устията на реките Скамандър и Симоис. Поради липсата на научна методология по онова време, той пробива огромен изкоп в центъра на могилата. По този начин неволно унищожава горните културни пластове (нива 6 и 7а), които съвременната наука свързва с Омировата Троя.

     Слизайки до ниво 2, Шлиман открива масивни крепостни стени и следи от голям пожар. През май 1873 г. в близост до сграда, която той идентифицира като двореца на цар Приам, археологът открива голяма находка от около 8700 златни, сребърни и медни артефакти. Шлиман я кръщава „Съкровището на Приам“, а златните накити - „Бижутата на Елена“.

     Шлиман изнася ценностите нелегално от Османската империя, а фотографията на съпругата му София, позираща с античната златна диадема, предизвиква международен отзвук. Заради контрабандата турското правителство завежда дело срещу него. Той е принуден да плати сериозна глоба, за да получи отново разрешение за работа на турска територия. По-късно Шлиман дарява колекцията на музея в Берлин. В края на Втората световна война находките са пренесени в Русия от съветските войски и от 1992 г. са изложени в Пушкинския музей в Москва.

Разкопките в Микена и късните години

     След успеха в Троя Шлиман насочва вниманието си към Гърция. При разкопки в Микена на полуостров Пелопонес той разкрива 19 кралски гробници. Сред множеството златни предмети намира известна погребална маска, която приписва на цар Агамемнон.

     Модерните археологически и радиовъглеродни изследвания по-късно доказват две важни разминавания в теориите на Шлиман:

• артефактите от ниво 2 на Хисарлъка са датирани около 1000 години преди предполагаемото време на Троянската война
• „Маската на Агамемнон“ също принадлежи на владетел, живял векове преди епохата на Омировите герои

     В края на 1890 г. Шлиман претърпява операция поради възпаление на средното ухо в Германия. Въпреки че интервенцията е успешна, раната се инфектира по време на последуващото му пътуване през Европа. Докато е в Неапол, Италия, той колабира вследствие на развит менингит и умира на 26 декември 1890 г. Погребан е в Атина, градът, който го вдъхновява още от дете. Неговата силна убеденост в истинността на Омировия епос определя целия му живот и в крайна сметка води до превръщането на митовете за Троя в признат исторически факт.

Равносметка и наследство

     Въпреки че съвременната наука често критикува Хайнрих Шлиман за липсата на академично образование и грубите му, понякога разрушителни методи на разкопки, неговият принос към историята е неоспорим. Той преобръща тогавашните представи, като доказва, че Омировият епос не е просто художествена измислица, а лежи върху реални исторически събития и географски топоси.

     Шлиман на практика премества границите на европейската история с хилядолетия назад, разкривайки съществуването на предкласически цивилизации като Микенската и Троянската. Със своята упоритост, предприемачески подход и лично финансиране, той поставя основите на модерната полева археология и вдъхновява поколения изследователи след себе си.

     Ако искате да посетите древна Троя - мястото, което Хайнрих Шлиман разкри за света - разгледайте нашите екскурзии в Турция.