Скаути на фараона и римски съперници – племето Абабда

Земята между Нил и Червено море

     Източната пустиня на Египет е обширна и простираща се между долината на Нил и Червено море. В продължение на хилядолетия тази негостоприемна територия е била владение на онези, които умеят да разчитат тайните й – номадските пастири, чийто живот е оформен от сухата земя – племенна общност Абабда. Те се самоопределят като арабско племе и наричат себе си „Децата на Абад“ – легендарен предшественик, дошъл от Арабския полуостров и погребан близо до Едфу.

     Основният им език е бежа, а религията им – ислям. Източникът им на препитание е добитъкът – кози, овце, камили и риболов. Традиционните им жилища са преносими и изработени от кози кожи. Храната им се състои основно от млечни продукти, месо и малки количества зърно. Абабда имат своя „поща“ - самите пастири предават устно съобщенията от едно семейство на друго.

Между традицията и съвременния свят

     Въпреки номадския си произход, част от Абабда живеят и в градска среда. Съхраняването на обичаите и традициите им не им пречи да се възползват от образованието и съвременните технологии. Сред тях има съдии, лекари и инженери.

Воини и съперници на Рим

     Назад във времето Абабда играе важна роля в защитата на южните и северните граници на Египет, тъй като са господари на пустинните маршрути. Фараонските текстове разказват, че далечните им предци били страховити следотърсачи и воини, родени и израснали в пустинята. Дълбоките им познания за Източната пустиня ги правели незаменими съюзници на фараоните. В продължение на векове те били могъщи номади, водени от владетели, които управлявали не само чрез лоялност, но и чрез страх. Абабда били и едни от най-упоритите съперници на Рим, борейки се за контрол над пустинята и доходоносните търговски пътища към Сикайт – единствения източник на изумруди в древния свят, днес близо до курорта Марса Алам.

Пазителите на пустинята

     С времето Абабда се утвърждават като самоуверени, несломими хора с изключителни познания за пустинята. Те са истинските пазители на тази суха земя и носят живи спомени за собствените си борби за независимост. Ежедневието им изисква изключителна физическа издръжливост – през целия ден те пасат животни и събират дърва за огрев. Освен това недостигът на питейна вода и ограничените хранителни ресурси също оказват влияние.

Свобода и споделен труд

     Въпреки, че част от младото поколение Абабда заживява в градските части, племето цени свободата и благодари на Аллах, че не са родени там. В племето трудът се споделя – жените поемат отговорностите на мъжете по време на пътуванията им. Те могат да пасат камили, да събират дърва, да шият дрехи и да обработват вълна от овце и камили.

Сватби и празненства

     Сватбите на Абабда се провеждат по време на пълнолуние. Сватбените нощи започват с ритуала шаела – представяне на подаръци. Племето е известно с изкуството шиндату – бродиране на червена коприна с черупки, мъниста и щраусови пера, предназначени за булката.

Кабури – хлябът на пустинята

     Тестото за хляба Кабури се прави от брашно, вода и сол, без ферментация. Изгарят се дърва до жарава, с която се нагрява пясъка. След като жаравата се отдели, в горещия пясък се изкопава дупка, подобна на фурна. Тестото се поставя вътре, покрива се отново с горещ пясък, а върху него се слага жарава. След около половин час хлябът е готов. Името „Кабури“ произлиза от арабската дума за гроб и описва начина, по който тестото се заравя в пясъка. Този хляб е малък, но красноречив пример за адаптацията на Абабда към пустинята – среда, която е оформила тяхната идентичност, навици и традиции.

Между държавата и пустинята

     Често Абабда са заклеймявани като източник на безредици. Египетската държава отказва да им предостави национални лични карти, каквито имат останалите граждани. В резултат те използват стари хартиени документи, а някои – поради номадския си начин на живот – не притежават никакви.

Гостът и законът на гостоприемството

     В необятната и слабо населена пустиня, където комуникационните технологии не съществуват, пристигането на гост е събитие от голямо значение. Той носи новини от външния свят – за валежите, състоянието на пасищата, здравето и придвижването на други семейства и стада. Поради това условие се появява и дълбокозначимият жест на гостоприемство при Абабда – поднасянето на кафе в габана.

Отвъд туристическите сафарита

     С разрастването на масовия туризъм по Червено море възниква въпросът: кои са пазителите на Червената земя – както още се нарича Източната пустиня, и как туристите могат да достигнат до Абабда по начин, който показва истинско разбиране и уважение? Отвъд хотелските инфинити басейни и туристическите сафарита се появяват проекти за автентични срещи с местните хора, които не залагат на инсценирано „бедуинско забавление“, а на потапяне в битието на Абабда. Така посетителите могат да чуят историите им и да разберат живота в пустинята.

     Абабда не са остатък от миналото, а жива култура, оформена от пустинята и времето. Те не търсят внимание или признание – достатъчно е да споделят време и чаша кафе. Който е бил приет сред тях, отнася със себе си не просто спомен, а урок за доверие, уважение и оцеляване. И докато Източната пустиня остава сурова и тиха, Абабда продължават да бъдат нейните най-добри познавачи и пазители.

     Ако пустинята ви зове, разгледайте нашите екскурзии в Египет.