Тайните доклади на Кръстю Мутафчиев за гробницата на Бастет

     Всичко започва в началото на 80-те години, когато в секретните служби на социалистическа България се ражда една от най-големите мистерии - търсенето на Гробницата на египетската богиня Бастет. Началото на тази дръзка експедиция е поставено, когато мистериозна иманярска карта попада в ръцете на Людмила Живкова. Привлечена от мистичното, тя организира секретен екип, който да разчете древните знаци и да открие мястото, посочено в пергамента. Като директор на служба „Културно наследство", Кръстю Мутафчиев, е разполагал с неограничена власт и ресурси, но неговите записки разкриват нещо много по-различно от обикновена археология - директна среща с извънземен разум и древни послания. Находките, на които е попаднал екипът, науката не може да обясни.

     Повече можете да прочетете в статията „Мистерията на Странджа".

Но защо Бастет би избрала точно тази планина?

     Това е един от най-интересните моменти в цялата легенда. Защо богиня от поречието на Нил би избрала влажните, гъсти гори на Странджа, вместо златните пясъци на Египет? Според езотериците и записките на Мутафчиев, този избор не е бил случаен, а е въпрос на древна генетика и свещена география. Той вярвал, че тя всъщност се е върнала у дома.

     Според неговите теории, Бастет имала тракийска кръв. В езотеричните среди се говори, че в древността е имало масова миграция на жреци от нашите земи към Египет, които са поставили основите на египетската цивилизация. Бастет поискала в края на живота си да се върне там, откъдето е тръгнал родът ѝ - Странджа. А тя винаги е била странна планина - затворена, мистична, с гъсти дъбови гори и специфична флора, която е оцеляла от епохата на Терциера. Има една легенда, че в Странджа от древността живее особен вид диви котка, която е по-едра и по-тъмна от обичайните. Местните вярвали, че тези животни са пазители на планината. В Египет котката е свещена, а Бастет е нейното въплъщение. Изборът на мястото е бил и символичен - тя е отишла там, където нейният тотем е господар на гората.

Находките

     В „Homo Sapiens за произхода на човека" на Мутафчиев, посочва откритието на странни неща:

     1. Киривица. За плочи от черен гранит, с изписани с „космически" знаци, той твърди, че е праформа на нашата азбука, и че се съдържа информация за генетичния произход на човечеството. Нарича я Киривица. Мутафчиев изразява мнение, че това не са били тракийски руни, а по-древна писменост, която съдържа информация за създаването на човечеството от извънземна цивилизация. Той вярвал, че тези плочи са част от „библиотека", скрита дълбоко под скалите.

     2. Той бил убеден, че на входа на мистичното място е имало три камъка, подредени в особен триъгълник - нещо като маркер, оставен от жреци, които пренесли тялото на богинята Бастет от Египет, през Черно море, до тихите и усойни дъбови гори на Странджа.

     3. Мутафчиев вярвал, че Земята е пресечена от енергийни линии (лей-линии). Според неговото проучване, връх Голямо Градище се намира на същия енергиен меридиан като пирамидите в Гиза. Странджа е една от най-старите суши в Европа, тя е планина, която не е била покривана от ледници. Това я прави „чисто" място с много стара и непокътната енергия. За египетските жреци, които са били майстори на геомантията, това е бил идеален „терминал" за съхранение на свещени предмети.

     4. Сондажите разкрили изкуствен тунел, завършващ с масивна метална преграда. Тя така и не била отворена заради внезапното прекратяване на проекта.

     5. Жезълът на Бастет - най-голямата легенда. Описван като инструмент от „звезден метал" - свръхлек и по-твърд от диамант. Ванга го наричала „нещо, дето свети, ама не е огън". Вярва се, че е активен предавател, способен да манипулира гравитацията, да лекува чрез вибрации и да съхранява цялото информационно поле на Вселената.

Аномалиите

     Най-шокиращите моменти от 1981 г. са свързани с явления, които приличат на научна фантастика.

     1. Странното поведение на кучетата. Доведените от военните немски овчарки за охрана отказали да лаят. Още първата нощ кучетата се свили в ъглите на клетките си и започнали да скимтят тихо и не поглеждали към скалата.

     2. Огледалната стая. Кръстю Мутафчиев загатва, че са успели да проникнат в първото преддверие на гробницата, което наричал Огледалната зала. Стените били толкова съвършено гладки и черни, че отражението в тях не било на човека, който стои пред тях, а на неговия скелет. Мутафчиев вярвал, че това е нещо като скенер, който проверява здравето и чистотата на ДНК-то на влизащия. Ако имаш болест или лоши помисли, залата те блокирала чрез непоносимо главоболие.

     3. Тайната на Живата вода. Около обекта има извор, който се смята за свещен. Говори се, че по време на разкопките, един от работниците се нарязал лошо на остър камък. След като си измил ръката в извора, раната спряла да кърви и до вечерта се затворила напълно, без да остави белег. Езотериците казват, че това е „потта" на планината - течност, наситена с нано-частици от гробницата, които имат способността да регенерират клетките.

     4. Светещият прах. В дневниците на Мутафчиев се споменава, че при един от сондажите са извадени проби от пясък, който бил фин като пудра захар, но имал метален блясък. Под микроскоп изглеждал като перфектни геометрични фигури - пирамиди и октаедри. Смята се, че това не е пясък, а нано-технология отпреди хилядолетия, която служи за съхранение на информация. Нещо като течен твърд диск, разпръснат около гробницата на Бастет.

     5. Сянката на котката. Местните овчари и до днес разказват за висока женска фигура, която се плъзга над земята в гъстата мъгла, оставяйки след себе си аромат на пустинен пясък и екзотични билки. По време на разкопките на Луната се виждал силует на седяща котка.

     6. Звукът, който те спира. Участници в секретната експедиция споделят, че колкото по-близо са отивали до предполагаемия вход в скалата, толкова по-силно са чувал особен звук. Не е било вятър, а нискочестотно бръмчене, което не се чува с ушите, а се усеща с гръдния кош. Някои вярват, че това е „звукова бариера" - древна технология, която действа на нервната система и предизвиква необяснима паника у всеки, който няма „чиста честота" на мислите си. Затова много от войниците тогава просто са бягали.

     7. Холограмата. Това е може би най-шокиращото твърдение на очевидците от 1981 г. Те не са видели призраци, а нещо, което днес бихме нарекли 3D холограма. Според Кръстю Мутафчиев, гробницата е защитена от древна технология, която прожектира образи върху скалите, за да плаши неканените гости или да предава съобщения. Фигурите на мъжа и фараона, които са видели, били съставени от хиляди светещи точки. Това кара много хора да вярват, че Бастет не е просто погребана там, а че там се намира активен предавател.

     8. Очите в нощта. Много хора избягват да замръкват точно на това място, защото твърдят, че усещат как хиляди очи ги наблюдават от дърветата. Не животински, а интелигентни, кехлибарени очи, които преценяват душата ти.

     9. Старите хора вярват, че под планината има кухина, пълна със светлина. Те казват, че Бастет не е мъртва, а е в състояние на дълбок сън - сомати, и чака момента, в който човечеството ще спре да се бие и ще започне да твори. Говори се още, че ако правилният човек докосне жезъла, той започва да пее - издава звук, който отваря съзнанието и позволява да видиш миналото и бъдещето. Бастет е била богиня и на радостта, музиката и танците. Но в Странджа тя е в своя нощен аспект - сериозна и лечителка, пазеща тайни.

Къде е истината днес?

     С внезапната смърт на Людмила Живкова всичко приключва рязко. Експедицията е спряна. Районът е отцепен, а военните започват да изнасят тежки сандъци в неизвестна посока. Ванга, която първоначално насочила групата, след това замълчала завинаги с думите: „Там е затворено. Не му е времето." Говорила е за гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя, а около нея има злато и тайно знание за историята на човечеството за две хилядолетия назад и две хилядолетия напред. Ясновидката казала още, че до мястото има път, който минавал покрай храм и светилище, вероятно имайки предвид съседната местност Мишкова нива.

     Днес на Градище е тихо, но мистиката не е изчезнала. Овчарите все още разказват за женска фигура, която се плъзга над земята в мъглата, оставяйки след себе си мирис на пустинен пясък сред дъбовете. И ако някой застане там в полунощ, казват, че може да усети едно специфично бръмчене в гърдите си - звукът на древната машина, която все още работи дълбоко в недрата на планината, пазейки тайните на Бастет за едно по-зряло човечество.

А защо Бастет е черна?

     В мистиката черният цвят не е символ на злото, а на Първичната материя, на Хаоса, от който се ражда животът...

     Ако искате да стъпите в земята на фараоните, разгледайте нашите екскурзии в Египет.