Сема - въртящият се път на душата

Суфизъм и духовната символика на вълната

     Има различни версии за произхода на думата СЕМА. Според една от тях идва от гръцката дума Sophos, което означава мъдрост. Според други означава слушане или небе. Дервишите са убедени, че СЕМА е вълна, защото първият приятел на човека било кучето, вторият - овцата, която го хранила, а вълната ѝ го пазела от студа. Арабската дума ṣūf означава „вълна“, от което в буквален превод Суфи се превежда „този, който носи вълнена наметка“. За суфистите това не е обикновена дреха, а символ на простота в оня смисъл, който е отказ от материалното и стремеж към духовна чистота.

     Вълната има и лечебни свойства. Тя съдържа ланолин - естествен восък, за който се вярва, че облекчава болката и укрепва тялото. Любопитен факт е, че течният витамин D₃ може да бъде извлечен именно от ланолина. Така материалът се превръща не само в защита, но и в метафора за жизнената енергия и обновлението.

     Независимо от произхода си, думата СЕМА символизира връзката между земното и небесното чрез вълната, небето и музиката, която е мостът между тях. През 2005 г. ЮНЕСКО обявява ритуала за шедьовър на нематериалното културно наследство.

Физика и мистика във въртенето на дервишите

     Когато дервишите започнат своя свещен танц - Сема, полите на техните бели роби се разтварят като цветове, издигащи се във въздуха - тъканта се превръща в кръгъл конус, който сякаш съществува извън законите на тежестта. Скорошно изследване показва, че ръбовете на въртящите се дервишки поли достигат ускорение, равняващо се на четири пъти земното притегляне. Така върху плата се създават вид физични вълни, разпространяващи се от кръста към подгъва, които някак са неподвластни на гравитацията и противоречат на здравия разум. Тези вълни не са случайни. Те се дължат на сложна динамика между въртенето, центробежната сила и гъвкавостта на тъканта.

     Така, без да го обезсилва, науката обяснява чудото. Защото за дервиша това не е просто физическо въртене, а въздигане на душата, стремеж към центъра на съществуването, към Бога.

Обучението от 1001 дни - Пътят на вътрешното пречистване

     В ордена на Мевляна Руми, дервишите преминават през свещен период на обучение, известен като „чиле“ (çile) - буквално означаващ подвиг, усамотение или изпитание. Той трае 1001 дни - време, в което ученикът се учи да победи своето его, да обуздае желанията си и да отвори сърцето си за Божията любов. През тези дни дервишът живее в манастир под строг ред и послушание. Докато изучава свещените текстове и поезия на Руми, извършва всекидневна работа - готвене, почистване, служене на другите, за да се научи на смирение и служба. След края на този дълъг път дервишът се нарича „челеби“ - този, който е роден отново чрез любов и познание.

     Чиле е не само обучение, а алхимия на душата - превръщане на човешкото в божествено и на времето в безкрайност.

Самият ритуал Сема

     Представете си, че сте в тиха зала в Коня. Появяват се дервиши, облечени в дълги бели роби, покрити с черни наметала и високи шапки. Тишината е пълна, но не с липса на звук, а с очакването на нещо велико.

     Музиката започва с нежния и тъжен звук на ней - тръстиковата флейта. Според дервишите това е гласът на душата, откъсната от Бога и копнееща да се върне при Него. Към флейтата се присъединява плътният тон на тамбура - дългогрифен струнен инструмент, чието звучене носи тежестта на земята. В тях се вплита удът - меката, дълбока арабска лютня. Постепенно всички звуци се сливат с тихите удари на дафа - барабанът, чиито ритми напомнят биенето на сърцето - и с вокалите на божествените песни, наречени илахи.

     Завъртането на дервиша започва с левия крак, докато десният задвижва тялото около неговата ос. Движението е плавно и непрекъснато. Очите им са отворени, но не са фокусирани, погледът е насочен навътре.

     Те свалят тъмните наметала, символ на материалния свят. Под тях се разкриват белите одежди - знак за смъртта на егото и пречистването на душата. Шапките, символ на надгробни паметници, напомнят за края на старото „аз“ и за началото на духовното пробуждане. Това е моментът, в който пътуването от земята към духовното започва. Зелената част на шапката символизира знанието, което трябва да слезе от ума в сърцето, за да се превърне в истинска мъдрост.

     Ръцете им се издигат - едната нагоре, за да приемат божествената енергия, а другата надолу към земята, за да я дарят на света. Всяко завъртане е молитва без думи. Ударите на дафа приканват танцьорите да се разделят на два полукръга - единият представлява потъването на душите в материята, а другият - дъгата на изкачването на душите към Бога.

     Дервишите не се въртят, за да впечатлят хората. Техният танц е дълбок духовен ритуал, път към просветление и хармония. Въртенето отразява хармонията и реда на Вселената - както планетите се движат около Слънцето, така и човекът се върти около центъра на своето същество. Танцът символизира вечния кръговрат на живота и стремежа на човека да се върне към своя духовен център. Когато музиката стихва, дервишите постепенно спират. В тишината остава нещо невидимо, но осезаемо - усещането, че животът, любовта и Вселената са едно цяло.

     Ако искате да станете свидетели на танца на въртящите се дервиши, разгледайте нашите екскурзии в Турция.