Животът на Мевлана Руми
На 30 септември в далечната 1207 година в древния град Балх (днешен Афганистан), се ражда момче. Бащата се казвал Мохамед Бахаедин Велед и е имал титлата султан Салануд ал-Улема (Султан на народа). Майката носела името Мюмин Хатун. Детето е наречено Джалал ад-Дин Мохамад, но светът ще го запомни като Мевляна Руми - „нашият учител“.
Името Джалал ад-Дин Мохамед Руми на турски се пише Celaleddin Muhammed Rumi. По-често обаче се използва по-кратката и по-популярна форма Mevlana Rumi. Mevlânâ на турски с дълго „â“ означава „нашият господар“ или „нашият учител“ - това е почетна титла. Celaleddin е турската форма на арабското Jalāl ad-Dīn, което означава „Величие на вярата“. Muhammed има дълбок смисъл както на арабски и персийски език. Означава „хваля, възхвалявам“. Буквално се разбира като „този, който често е възхваляван“ или „обичан и похвален от всички“. Rumi означава „от Рум“, т.е. от Мала Азия, територията на днешна Турция.
Пътят от Балх до Коня
Когато монголите нахлуват в Балх, семейството му емигрира. Прекосяват пустини, планини и свещени земи - от Нишапур до Мека и Египет. Накрая навлизат в анадолските територии и се установяват в Коня, в сърцето на Селджукската империя. Младият Руми става уважаван учен и преподавател по ислямско право, философия и мистицизъм. Той е човек на знанието, но животът има по-големи планове за него.
Семейството на Руми
Съпругата му, Гюлчехра Хатун, е не просто негово семейство, а спътник в тежките мигове на пътуванията и преместванията им от Балх до Коня. Тя го подкрепя в ученето и израстването му като духовен водач, а домът им става убежище за размисъл, молитва и поезия. От този брак с нея им се раждат трима сина и една дъщеря. Синът му Султан Велед наследява таланта на баща си и продължава духовното му дело. Става поет и ръководител на Мевлеви ордена след смъртта на Руми. Султан Велед е живото доказателство, че духовното учение на Руми не е останало само в стиховете, а се е предало чрез следващите поколения. Другият син - Муин ад-Дин, е по-малко известен, но също е част от духовната традиция. Дъщерята на Руми остава в сянката на хрониките.
По този начин животът на Руми показва, че истинската духовност не изключва семейството, а го преобразява. Домът и близките хора са не просто фон на поезията и мистицизма, а живата сила, която поддържа и вдъхновява душата да се издигне.
Срещата с Шамс от Тебриз
И докато съпругата и децата му му дават стабилност и земна опора, мистичният му път започва през 1231 г., когато среща Шамс от Тебриз - мистичен дервиш, чието присъствие е като буря и огън едновременно. Шамс вижда не просто ученика, а душата на Руми. Шамс го провокира, събужда и предизвиква да погледне отвъд книгите и законите - към сърцето и Бога. Връзката им е дълбока и интензивна, а според мнозина и опасна за социалния ред. Приятели и учени завиждат на влиянието на Шамс. И един ден той мистериозно изчезва.
За Руми това е неизмерима болка. Но именно от тази болка се ражда поезията на любовта и божественото вдъхновение. Той пише безспирно. „Маснави“ се разгръща пред света в шесттомна духовна поезия, пълна с притчи, мъдрост и любов. „Диванът на Шамс от Тебриз“ е излияние на душата, където любовта се превръща в стих, а стихът - в молитва.
Мевлеви орденът и наследството на Руми
С времето учениците на Руми основават орден на въртящите се дервиши - Мевлеви. Техният танц е символ на космическата хармония и духовния стремеж към Бога, както и олицетворение на живота на Руми - единство, любов и вечна трансформация.
Руми живее до 17 декември 1273 година. Хората казват, че той не е починал, а се е съединил с Вечния Любим. Денят на смъртта му се нарича „Шеб-е Аруз“ - Нощта на сватбата с Бога. Семейството продължава да пази и разпространява наследството му. Неговата поезия и учение днес преминават граници, религии и култури. Той остава глас на любовта, състраданието и мъдростта, който продължава да говори на всеки, готов да чуе.
Ако искате да стъпите в Коня и да чуете ехото от стиховете на Мевляна, разгледайте нашите екскурзии в Турция.
